Любен Диманов е роден през 1933 г. в град Кнежа. През 1959 г. завършва специалност „Декоративно-монументални изкуства” в Художествената академия в София при проф. Георги Богданов. Художникът трайно се насочва към графиката, илюстрацията и рисунката. Паралелно с това се изявява и в сферата на живописта и стенно-монументалните изкуства. Включва се активно в международния живот още от годините след своето дипломиране – участва в Младежкото биенале в Париж през 1961 г., 1963 г., 1965 г., както и в биеналета на графиката в Любляна, Лондон, Рим, Австралия, Москва, Сао Паоло.
През 1972 г. организира своята първа самостоятелна изложба в Кнежа. Следват изложби в София, Стокхолм, Лондон, Париж, Дюселдорф, Цюрих, Лион, Осло, Люксенбург, Копенхаген, Виена и много други.
Любен Диманов е автор на редица илюстрации и самостойни графични листове за издания от български и световни автори. Сред оформените от него книги са: Марк Аврелий „Мисли за самия мен” /1978 г., Париж/, Шарл Бодлер “Цвета на злото” /1979 г., Дюселдорф/, Селма Лагерлоф „Сага за Йоста Берлинг”/ 1980 г., галерия „Остер”, Швеция/, Овидий „Метаморфози” /1981 г., Париж/, Аполинер „Алкохоли” /1981 г., Париж/, Шекспир „Сонети” /1983 г., Стокхолм/, „Бестиарий” /1984 г., Париж/, „Когато пламъкът и розата са едно” /1986 г., Лондон/, Стефан Маларме „Митология” /1991 г., Париж/ и други.
Художникът получава много награди за графика, рисунка и илюстрация в България и по света. През 1974 г. получава ІІ-ра награда за илюстрация на международната изложба на книгата в Москва. През 1986 г. му е присъдена наградата за живопис на Международния център за съвременно изкуство в Париж.
Художникът, който от 1976 г. живее в Париж, гостува в Софийската градска художествена галерия с голяма ретроспективна изложба. Това е петата му представителна експозиция в столицата – след изложбите в НХГ през 1980 г. и 1983 г., в галерията на „Раковски” 125 през 1989 г. и в Националната галерия за чуждестранно изкуство през 1995 г.