Любомир Лулчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любомир Лулчев
български политик

Роден
Починал
1 февруари 1945 г. (58 г.)

Националност България
Учил вНационален военен университет

Любомир Христов Лулчев е български офицер и политик, личен съветник на цар Борис III, езотерик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 октомври (1 ноември) 1886 г. в Кнежа.[1] Внук е на Андрей Лулчев, български възрожденец от Копривщица, съратник на Васил Левски, един от ръководителите на революционния комитет в Оряхово.[2][3] Брат е на Андро Лулчев[4][1] и племенник на Коста Лулчев.[5]

Любомир Лулчев като млад

Завършва мъжката гимназия в Русе. След това учи 2 години медицина в Букурещ. По-късно завършва Военното училище в София. От 1908 г. е подпоручик в българската армия.[6] Служи в 36 пехотен козлодуйски полк и 16 пехотен ловчански полк, като ротен командир в инженерната работилница и към Железопътната бригада. След спечелен конкурс на военното министерство заминава за Великобритания, където завършва авиация. Участва в Балканските и Първата световна войни, като през 1915 г. е тежко ранен и изпада в кома. След войната е подполковник и началник на техническа служба в инженерна работилница. През 1919 г. е уволнен от служба. Става привърженик на учението на Петър Дънов. Издава няколко книги, сред които са Ясновидството и ясновидските предсказания на Лулчев, Обществен морал и Дънов и други. Издава вестниците и списания Алфа, Ратник на свободата и Живот. По-късно става съветник на цар Борис III.[7][8] В художествената литература и в политическата публицистика от това време го наричат „Българския Разпутин“.[1]

Женен е за Ангелина (Гела) Радойкова, дъщеря на генерал Станчо Радойков, загинал при атентата в църквата „Света Неделя“. Жената на Лулчев е убита на 17 срещу 18 май 1930 г. от ученичката ѝ по пиано Малина Тимева и майка ѝ, за да прикрият кражбата на бижутата ѝ. Двете получават смъртна присъда, заменена с доживотна. В затвора Малина Тимева става близка с Цола Драгойчева.[9]

След Деветосептемврийския преврат Любомир Лулчев е арестуван на 6 октомври 1944 г. Осъден е на смърт от т.нар. Народен съд като съветник на цар Борис III и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.[1] Междувременно след завземането на властта от комунистите Малина Тимева е освободена и действа като отечественофронтовка, а Цола Драгойчева изрично набелязва Любомир Лулчев в списъка за хора със смъртни присъди.[10]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Мистични съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Възкресение (1928)
  • Кръстопът (1932)
  • Думите на видния странник Буди-Са (1934)
  • Хигиена: Здрав и млад (1937)
  • Зазоряване: Когато ний, живите станем (1938)

В светлината на учителя[редактиране | редактиране на кода]

  1. При Адепта (1938)
  2. Вечният извор (1939)
  3. В светлината на Учителя (1940)
  4. Съвременния обществен морал и Дънов (1922)
  5. Новият ден – разработка от Лулчев по беседа на Учителя (1940 г.)

Приказки и разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • На планината: Царят иска да знае (1935)
  • През вековете (1936)
  • Край огнището: За царския син и мъдреца (1934)]
  • При спорната гора
  • Три приказки за стари и млади (1942)
  • Приказка за брадичката
  • Стара приказка
  • Приказка за Учителя и ученика

С Христа (трилогия)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Генко Орлето
  2. Бунт
  3. Благословение

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Благословение (1940 г.)
  • Нови хора (1937 г.)

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Псевдоними на Любомир Лулчев

  • Майн Ру
  • Любомили

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Билярски, Цочо В. Любомир Лулчев – една от невинните жертви на Народния съд // sitebulgarizaedno.com. Посетен на 30 ноември 2023.
  2. Оряхово. Из миналото на Оряхово // kartanavremeto-vratsa.org. Посетен на 30 ноември 2023.
  3. Андрей Лулчев. Биографически бележки // Кръстев, Вергилий. Изгревът на Бялото братство Т. 21.
  4. Костенцева, Райна. Моят роден град София преди 75 години и после. София, Издателство на ОФ, 1979. с. 222.
  5. Цветанов, Борис. Коста Лулчев и други Лулчеви – живот за България // desant.net. 9 март 2022. Посетен на 30 ноември 2023.
  6. Кратка биография на Любомир Лулчев
  7. Любомир Лулчев – Неизвестният
  8. Информация за Любомир Лулчев
  9. Николов, Тони. Спомнена София. София, РИВА, 2021. ISBN 978-954-320-759-6. с. 162 – 168.
  10. Николов, Тони. Спомнена София. София, РИВА, 2021. ISBN 978-954-320-759-6. с. 168.