Благоприятните климатични и почвени условия още от древни времена са привличали човека към земите на Дунавската равнина. В жестока и неспирна борба за съществуване, той е минавал в люти схватки по тези места и когато ги е сварвал обезлюдени, се е застоявал по тях, а когато ги е намирал заселени от други, с насилствени или мирни средства се е стрeмял да остане тук.
В праисторически времена не са стихвали набезите на незнайни човешки орди, племена и народи. А в историческите епохи тук се обитавали траки и римляни. По-късно от запад дошли и лирите, а през трети век пр.н.е. и келтите. След V – VI столетие на н.е. от Искър до Тимок са населявали пък Седемте славянски рода.
Долината, в която са разположени селата Койнаре, Бреница и град Кнежа е била населена още през каменномедната епоха – пето хилядолетие пр.н.е.
В района на Кнежа засега са извеастни две селища от времето на първата българска държава (VII – X век).
Откритите в Кнежа и проучени до сега археологически материали са богат извор на сведения за живота на хората в днешното землище на Кнежа през последните няколко хилядолетия.
   По време на желязната епоха траките продължават да обитават района на град Кнежа. Сигурен свидетел за това селище обаче, са тракийските надгробни могили и периферията на града. Преди доста години, една от могилите, които се издигат източно от града е разрушена, в основите на могилата е изровено тракийско погребение чрез изгаряне на трупа. Заедно с това тук е намерено и тракийско въоръжение: железен меч, върхове на копия, желязна юзда.
През 1936 год. в центъра на Кнежа са намерени много римски сребърни монети (денари) от II – III век, но са запазени едва десет от Антоний, Пий – Александър. В Кнежа бе открита находка през 1934 год. от 56 сребърни и бронзови монети на римски императори от края на втори до средата на трети век. Те символизират победите на римската армия, щастието на войниците и др. Монетите са сечени в различни крайща на Империята, което значи, че те не са изработвани за задоволяване на локалните нужди, а са били в обръщение в почти цялата Римска империя. Последните монети са сечени по времето на Деций Траян (248 – 251 год.).
   Монетните находки говорят също, че обществото в съответната епоха е било класово и само богатите, императорите и съновниците са имали възможност да притежават и трупат такива съкровища, които в чести случаи са от благородни метали. Те показват също развити търговски и стоково-парични връзки и отношения между късно античните градиве и местното население. Освен това, понеже някои от монетите са открити в раннославянски селища, те са доказателство, че и след заселването на славяните по тия места, монетното обръщение е продължавало, но е било в по-ограничени размери. Бъдещите археологически и други проучвания без съмнение ще ни запознаят с нови, неизвестни досега страници от историята на този населяван от древни времена край.
Едно по-задълбочено изследване на името на селището през различните времвна също може да осветли някои моменти от вековната му история. Името на селището е свързано със славянското произхождане на населениието, което от VII век от н.е. започнало да се настанява по тези крайща.
Думата КNАЖ, КNЕЖЕNИЕ срещаме в много документи от ранното и по-късно средновековие: “Тракийските жители от одринско, които Крум пленил и преселил в Отвъд дунавска България са отбелязани и от византийските хронисти”.
   По-късно, към XVI век – в официалната османска документация в името на селището се забелязва промяна, или по-точно една двойнственост. Населението го наричало КNЕНЗ, КNАЗ или Кнежа а официалната власт – Исмаил бунар. Тази промяна се обуславя с икономически, социални и политически причини. Известно е, че като награда на изтъкнати или заслужили за Османската държава военачалници – победители или администратори, турската власт им е дарявала и те наследствено са ставали господари на цели села със земята и хората (наречени тимари). Населението е обработвало земята а феодалът е прибирал доходите. Често той е налагал на селището своето име, която практика по онова време е била широко разпространена. Действително през по-ранните векове към средата на XVII век Кнежа е било владение на такъв турски феодал – Исмаил.
   В турски документ от 1548 год. вместо Кнежа се явява и името Исмаил бунар. Във всички открити до сега и с по-сетнешна дата османски документи за историята на Кнежа се появява все същото наименование – Исмаил бинар. Явно е, че властния Исмаил наредил и селището, както в официалните документи, така и в практическата реч, да се нарича на неговото име. И това се изпълнявало, но само по линия на официалната турска администрация и документация, защото в обикновената реч и в народната памет родолюбивото население е наричало селото си Кнежа или Кнежица, което име е устояло и просъществувало през вековете, въпреки тежката съдба на самото население  "