Редом с победителите

От България, сър, от Кнежа...

На генерал-лейтенант
Фердинанд Т. Козовски


Фердинанд Козовски

"...Всички знаете - огънят преминава през три фази: запалване, най-трудната, буйно горене и сетне загасване. И огънят си има парадокс - в хладната пазва на пепелта се потулят най-живите въглени. Точно те са надеждата, че огънят после може пак да пламне, още по-силно да лумне... Да извикаме още по-мощно завета на гениалния Гео Милев:

"Септември ще бъде май...
Земята ще бъде рай - ще бъде!"

Не се забравят и мъдрите мисли на революционера - герой на Септемврийското въстание Фердинанд Козовски, големия син на най-голямото село тогава - Кнежа, на първия митинг след разгрома. За броеницата от ордени, за неговите подвизи, героични дела и събития, за почти всичките хорски добродетели, едва ли ще стигнат "два разкрача" копринен шнур. Притежаваше и магията - обикновените хора ги превръщаше в необикновени с тяхната обикновеност! Трудничко разплитахме възела, ала се оказа, че в него е философията.
Философските увлечения кълнят отрано, върху личната и общата култура на личността. С пълно отличие завършва основното училище "Кнежица" в родното си село. Записва се да учи не в чужбински лицеи, а в нашата си, Априловска гимназия - в Габрово. Там учи българска и руска реч, слуша пламенните слова на Георги Кирков, Габровски, Благоев и други. Техният огън го възпламенява.

Патриотизмът на българският народ

е невиждан и нечуван феномен. Всички годни да носят оръжие отиват доброволци в Балканската война. С песни и хора, с китки и подаръци всеки бърза да се влее в първите редици. Един от многото е и "младокът" Фердинанд Козовски. Героичните боеве на воините от 36-и пехотен Козлодуйски полк прославят българското оръжие.

При Страцин. Генералите Стойчев и Козовски

В динамиката на времето и в непрекъснатите събития войната преминава в Междусъюзническа. Тя отваря очите на прогресивните маси, те разбират последиците от националната катастрофа, предизвикана от политиката на цар Фердинанд. Фронтовакът бързо се ориентира и влиза в състава на партийната организация, избират го и в ръководството на студентското дружество в партията. В клуба на ул. "Кирил и Методий" в София се запознава лично с Георги Кирков, с неговото майсторство, с хумористично-сатиричния му език и стил. Това словесно ораторско чудо на Майстора Козовски запазва и доразвива като непобедимо оръжие.
Начева Първата европейска война. Партийните организации от района организират общо събрание в Кнежа против

участието на България в новата касапница.

Козовски произнася първата си реч в родното село. В нея осъжда военолюбците, призовава народа да гласува резолюция против войната и за Балканска федерация. Ражда се нов политик и патриот, чиито възгледи и идеи допадат на бедния и отруден народ. Дни и седмици мало и голямо говорят за него и жарката му реч.


Маршал Толбухин в Щаба на Първа българска армия заедно с Владимир Стойчев, Фердинанд Козовски и Щерю Атанасов

Отново прекъсва следването си. Отново е призован в 36-и полк в Оряхово. През юли го изтеглят от предните позиции и го изпращат в Скопие да завърши школата за запасни офицери. Завръща се като офицерски кандидат и командир на взвод. В ожесточени боеве при Бершитабия, Добруджа, е ранен в левия крак. Лекува се, чете и трупа знания. Партийният функционер вече е научил за прехвърлянето на фронта отвъд Дунава. Там влиянието на руската Февруарска революция се чувства и на нашите позиции. За първи и последен път врагове на фронта са руси и българи!

Идеолози и организатори на побратимяването

са Георги Димитров, Васил Коларов, Георги Михайлов, Фердинанд Козовски и много други. По случай Международния ден на труда, късно следобед, по средата на ничията земя, български и руски офицери и войници от Середския фронт уреждат незабравима братска среща. Сключено е войнишко побратимяване и примирие между полковете на нашата 13-а сборна дивизия и от Сибирския стрелкови корпус. После нашите войски бяха изпратени на най-южния фронт, Охридско.
Особено тежки са дните и нощите след солунските събития - примирието и предаването на стохилядната българска армия на съглашенците. Намерил бял кон, българският офицер Фердинанд Козовски избягва от вражеския лагер, лудо препуска, кой го знае за къде...
За този случай имам незабравим спомен. Проф. Георги Цанев, родом от с. Борован, тогавашен подпоручик, ни преподаваше септемврийската поезия на Крум Кюлявков. "... Срещнах го след разгрома върху белия кон, вгледах се, познато лице! Изпревари ме и извика - "Аз съм, Фердинанд Козовски, последвай ме, борбата продължава!"
Десетки години разглеждам баладата на Крум Кюлявков със студентите. И твърдя, че Фердинанд Козовски е най-точният прототип на Никодим! Уверете се сами!

Никодим си няма стряха,
Никодим си няма дом -
всичко в пепел преобърна
септемврийският погром...
Недогонват го куршуми,
недоглежда вража сган...
Пее вятър, пеят друми,
Никодим е тук и там.
...Пее вятър, пеят друми
пее скръбен майчин стон -
по села, поля и ниви
вихром скача черен кон."

Избягал от едно пленничество, Фердинанд Козовски попада в друго, очаквано и желано. В това време преживява вълнуващи епизоди на своя живот. Организира и провежда партийна конференция на двете околии - Оряховска и Белослатинска. Присъства и Георги Димитров. Той разяснява становището на ЦК на партията за подготовката на въоръжено въстание. Произнася гневна реч против буржоазните партии и виновниците за новата национална катастрофа. На митинга Фердинанд Козовски демонстративно излиза на трибуната с окъсаните си военни дрехи. Този митинг е началото на подготовката на Септемврийското въстание. Успоредно с това Фердинанд взема изпити в университета, чете усилено трудовете на Маркс, Енгелс, Ленин, Плеханов, Дидро, Русо и Волтер. Увлича се по стиховете на Пушкин, Лермонтов и Некрасов, Ботев, Яворов, Смирненски, заедно с Георги Михайлов усвояват средствата на риториката и ораторството.
На една по-късна среща на Кнежанското землячество бай Георги Благия ми пошушна: "Помня го и преди какъв речовит беше. Гледах го на един митинг да говори от балкона на читалище "Борба". Надигаше се рязко на пръсти, ха - ще хвръкне... на токовете сякаш бе монтирал пружини. Добре, че нямаше пришити и криле, ще литне като нищо..."
Наистина веднъж литна и знаете ли къде кацна? При най-хубавата и видна мома на селото - Мария Панова Панчовска. Вярна негова другарка и спътничка. Учи и учителства в Русия, там завършва Академията за педагогическо възпитание "Надежда Крупская". Беше сътрудник и говорител на радио "Христо Ботев" в Москва. У нас беше партиен работник, после - заместник-министър на народната просвета... Само една мечта не осъществи, при първото и последното раждане загуби детето си. "Не плачи, рожбо, успокояваше я Фердо, сега си видна педагожка и майка на безброй деца..." Това я окриляше до края на живота й.
Навярно му бяхме додеяли да го разпитваме. Чудак, още носеше

огромната болка и вина за погрома.

Не беше свикнал да коленичи. Рязко мушна разперена длан да укроти непокорния си алаброс и заговори с неговия си телеграфен стил:
"...На 22 септември и двамата с Георги Михайлов напуснахме Врачанския затвор. Конвоираха ни за съдебното дело в Оряхово. Замръкнахме в родното Кнежа. Така и предвиждахме. Настаниха ни в полицейския участък. Там ни свари паролата за обявяването на въстанието. Никола Бутански арестува полицаите, а двете камбани не млъкваха. Кнежанският военнореволюционен работническо-селски комитет възвестяваше пръв за победата! Пръв и определи районите и направленията на отрядите. Първият, командир Мончо Турмаков-Искърския, по поречието на река Искър; вторият, начело с Георги Михайлов - Кнежа и селата до и след Оряхово; третият аз поведох към Бяла Слатина, Борован, Баница, Мрамор и за Враца...
Причините за погрома: политически, организационни и нравствени. Учени и литератори зоват тези понятия като метафори и алегории, аз - като безумно опиянение, което е затрило цели народи и велики империи от Спарта, та до наши дни...
Нашето въстание бе възпято по Омировски, колкото и жестоко да звучи, от едноокия велик поет Гео Милев. Полузрящият осветли човешкото чудо и падение на опиянените от двете страни на барикадата. Разтворете още веднъж поемата "Септември" и ще видите, че от страниците й ще покапят още от сълзите на майки и бащи, на братя и сестри. Ще прокървят още веднъж ранените им сърца!"
Изтрезняването не идва лесно. Успяхме да научим и нещичко за испанската одисея на Фердинанд Козовски. Ведно с много българи - емигранти в Русия и с неколцина нелегални от Кнежа, заминават за Испания. Майор Петров, новото му име, е назначен за

командир на полския батальон "Домбровски".

След неравни боеве става заместник-командир на 12-а интернационална бригада и го произвеждат полковник. Тримата: командирът генерал Лукач, той и началник-щабът Карло Луканов провеждат непознати дотогава боеве и победи. В Гвадалахара, Мадрид, Арагона се носи славата на българските емигранти-воини. Славни боеве води и българската бригада "Георги Димитров". Подвизите на героите са изтъкнати още на фронта от Мориз Торез, генерален секретар на Френската компартия, от прославената испанска героиня Долорес Ибарури. Там Козовски чете написаното от Иля Еренбург и Ърнест Хемингуей. В края на войната и той произнася великата фраза "Сбогом на оръжията!"
Съдба! Кървавата одисея не била още свършила... По време на престоя си в Русия е офицер и генерал от Червената армия. Пропътувал е поне два меридиана километри по необятната руска земя и из половин Европа. Освен с оръжие и боеприпаси, майсторски е воювал и като редактор и говорител в Радиостанция "Христо Ботев"... До мига, когато кракът му отново стъпва на родна земя...
Като заместник-командващ на Българската армия, заедно с генерал Владимир Стойчев, са определени като представители на съвоюваща армия да присъстват на среща в Австрия. Запознали се и голям началник с адмиралска униформа ги попитал:
- Вие, сър, откъде сте? Кой сте?
Генералът се чудел на какъв език да докладва и в миг се сетил за Дядо Вазовия разказ... Пита от файтона сирачето откъде е, а то, плачейки, му отвръща: "От Батак съм, чичо..." Генерал Фердинанд Козовски изопнал снага и вдигнал ръка:
- От България, сър, от Кнежа! - щастлив и усмихнат отвърнал той. - Български генерал редом с победителите. Какво повече?

Стоян Пекунов

02.04.2007

 

Мнения по темата: